Попаднаха ми за слушане едни Sennheiser HD-800 и понеже имах време реших да направя сравнения с моите Audez'e LCD-2 revision 2 и AKG K-701.

Основната постановка за слушане е РС (lossless файлове, foobar2000 c KS)-->firewire (сребърен DIY кабел от simon)-->Weiss DAC202U, захранван от Furman Elite 16 PFEi-->Van den Hul The Second XLR-->Violectric HPA V200 (DIY захранващ кабел от simon). Част от слушането направих, използвайки вградения слушалков усилвател с моя Weiss DAC202U. Друга част с моя моднат от Lozev Pioneer PD-9300, който го ползвах като транспорт към Weiss-a, както и като CDP, свързан към Violectric V200 чрез Van den Hul The Second RCA.

Някои от албумите, използвани при сравнението:
ZeeBee "Be My Sailor", lossless
Waldeck (всички албуми), lossless
Oscar Benton (сборен, неизвестно издание), lossless
Ayo "Joyful", lossless
Ella Fitzgerald and Louis Armstrong "Ella&Louis", lossless
Alberta Hunter "Alberta Hunter with Lovie Austin and Her Blues Serenaders", lossless
Megadeth, “Coundown to Extinction”, lossless
Ministry "Psalm 69", lossless
Metallica "Kill'em All", lossless
Led Zeppelin "III", "IV", lossless
Melody Gardot "The Absence", lossless 24/96
Parov Stelar "The Singles", "The Princess", lossless
Marcus Miller "Silver Rain", CD
Patricia Kaas "Piano Bar", CD
Dusko Gaykovic "Samba Tzigane", CD
Pet Shop Boys “Introspective”, CD
Bebel Gilberto “Tanto Tempo Remixes”, CD
Jascha Heifetz (Bruch, Vieuxtemps, Living Stereo series), CD
Trondheimsolistene “In Folk Style”, lossless 24/192
Gary Karr “Adagio d’Albinoni”, lossless
много други.....

През голяма част от времето сравнявах една песен последователно на различните слушалки. Violectric HPA V200 ми дава възможност да слушам едновременно два чифта слушалки без чуваемо влошаване на качеството, така че на някои парчета сменях слушалките по няколко пъти. И двата слушалкови усилвателя, които имам (ако броя Weiss DAC202U и като усилвател) ми дават възможност да си играя с изходното напрежение и прекарах известно време да сравнявам реакцията на слушалките при различните настройки. Накрая стигнах до извода, че и трите чифта имат най-добро поведение при максимална мощност на усилвателите, за това оставих копчетата на Violectric-a на положение "+12db", a на Weiss-a на "5,2V". Оказа се, че контролът върху трите модела слушалки е най-добър при повече сила. Макар да имах някои заблуждения и колебания по отношение на това, след по-подробни сравнения стигнах до извода, че някои дефекти на малката мощност съм ги възприемал като ефекти и са неприложими при всички стилове музика.

Sennheiser HD-800 ми бяха дадени с оригиналния кабел, както и с Black Dragon кабел, правен специално за тях. Моите Audez’e LCD-2 rev.2 освен фабричния също имат DIY сребърен кабел, правен от simon. Сравненията обаче са правени само с оригиналните кабели, за да е максимално честно по отношение на продуктите и четящите статията. С допълнителните кабели нещата се изменят драстично и си трябва цяло ново сравнително ревю. Това може да полезна информация за хора, които искат да тунинговат звука по свое желание. Слушалките се влияят изключително много от жиците!

Sennheiser HD-800:

Лекота на възпроизвеждането, пространственост, реализъм. Това са нещата, които ми идват наум като сложа тези слушалки. Реализмът идва от изключително фокусирания и ясен звуков образ на инструменти и вокали, както и от бързината на звука. След електростатиците това са най-бързите слушалки, които съм чувал и не отстъпват на ортодинамичните Audez’e LCD-2 rev.2. Ясно дефинирани и разделени в пространството, инструментите се чуват все едно свирят около главата ти. По никакъв начин не се усеща местоположението на драйвърите, както се случва с някои слушалки. Сцената е триизмерна и обемна около главата, не е заключена между ушите. Разделението на инструментите, което навремето ме заплени при AKG K-701 тук е изведено до крайност. Изключително бистрата звукова картина държи всички звуци ясно дефинирани и независими едни от други. Понякога при директно сравнение с други слушалки това дава едно чувство за декомпозиция на музиката на отделни интрументи и създава чувството, че слушалките не са толкова музикални, колкото другите в сравнението. Но когато слушаш само HD-800 всичко си е ОК, музиката си е тук До сега не съм чувал толкова прецизни и детайлни слушалки. По принцип не съм фен на детайлното звукоизвличане, но HD-800 са способни да извлекат нюансите и тембралните особености на инструментите ненатрапчиво, което ми допада. Чуват се деликатни и нежни звуци, които в много познати песни до сега не бях забелязал. Все пак, по спомени, не могат да надминат Stax SR-007mk2 в способността им да предадат тембъра на даден инструмент.

Динамичният им диапазон е добър, една идея по-свити са от AKG K-701, но когато трябва кресват напълно задоволително. От доста време слушам електростатици и ортодинамици и бях заправил какво е да имаш ударен звук. Е HD-800 могат да са агресивно ударни с някои парчета, особено в баса.

АЧХ: Балансирани слушалки. Може би едиствените, за които не мога да определя да натежават в някаква посока, към ниски или към високи. С китарни стилове имат тенденция да се разкрещяват във високите среди. "Аудиофилското" повдигане в тая област май обяснява донякъде "реализма" с акустичната музика Sennheiser HD-800 се славят с това, че нямат бас. Това не е вярно. Няма липса на бас. Има липса на сила при усилвателите. С маломощни усилватели наистина има дефицит на ниски. Когато сложих настройките на Violectric HPA V200 и Weiss DAC202U на максималната им мощност се видя какво могат HD-800 по отношение на баса. Звуковата картина става балансирана, с дълбок, релефен и ударен бас. Като качество най-добрия от трите чифта сравнявани слушалки и въобще, може би най-качествения слушалков бас, който съм чувал. На нито едно от парчетата, които ползвам за бас-тестове не усетих лимит нито в количеството, нито в дълбочината на баса. Слушалките си звучат масивно и задоволяващо плътно. Така че на който му липсва бас да ползва по-мощен усилвател. Разни анемични ламби и минималистични транзисторни схеми няма да разклатят тия слушалки така, че да покажат кво могат в това отношение. Все пак аз съм си bass-head и за електронната музика, която слушам имам нужда от по-силен бас. (Докато пиша това слушам първия концерт на Мax Bruch в изпъление на Jascha Heifetz и всичко звучи масивно и мощно, но без динамиката, на която съм свикнал с колоните си и К-701)

По отношение на средите няма какво да кажа. Перфектни, присъствени до такава степен, че е трудно да кажеш каквото и да било, за да ги опишеш. Средите са такива, каквито трябва да бъдат и точка.

Високи: Ето тука е единственият проблем на Sennheiser HD-800. Независимо с кой усилвател, източник или слушалков кабел ги слушах, средите са по-зърнести, отколкото обичам аз. В сравнение с другите 2 чифта сравнявани слушалки тези имат най-зърнести високи. С мераклийски направени записи този проблем не съществува, но всички знаем какъв е процентът хубави записи, които съществуват. Може би трябва да кажа, че тези слушалки за безпощадни към недостатъци на записите във високит. Пак повтарям, всичко е относително. Ако нямаш база за сравнение, както аз, това може да не направи впечатление. Но при положение, че имам Stax SR-007mk2 и Audez’e LCD-2 rev.2 не може да не забележа тази особеност. Даже AKG K-701 имат по-естествени високи. Всички вокали с HD-800 са в някаква степен сибилантни. До сега не съм чул запис с натуралистични вокали, а тук недостатъците на записите са по-осезателни, отколкото при други слушалки.

В обобщение мисля, че Sennheiser HD-800 са може би най-прецизните и балансирани слушалки, които са ми попадали. С изключение на леката грапавина отгоре, това са слушалки за хора, които желаят да притежават най-доброто в тази област. С тях ще чуват 100% от музиката и 100% от записа. Харесват ми до степен, че се замислих колко искам да ги имам. И ако не беше дефекта в цената щях.

AKG K-701 (#3994):

Най-ядреният динамичен диапазон, който съм чувал от ОТ. Слушалки, които разпъват записа в максималния му блясък и мощ. Ударни, вихрени, емоционални слушалки. Без конкуренция за класика и джаз. Но не поради върховна резолюция, а заради тази способност да предават емоцията на изпълнението, да се „вълнуват” с музиката. Динамичният диапазон е нещо, което може да не ти липсва, но когато го има прави записите музика, а слушането вълнение. Подхождам нестандартно към описание на компонент, но не може да се абстрахираш от това, което ти дава той докато го слушаш. А аз в момента ги слушам.

К-701 също искат усилвателна мощ. Без нея звучат „тънко”. Липсва плътността във високия и средния бас. Въпреки че слизат много надолу, имат тенденция към изтъняване. Когато има усивател, който да ги грабне здраво стават напълно балансирани слушалки, без никакви липси в чуваемия диапазон. Не случайно пиша номера на моя чифт. През нас са минали няколко различни K-701 и всички звучат МНОГО различно! Не знам на какво се дължат тия вариации в качеството, но според мен е недопустимо за голяма фирма и трябва да се има предвид, когато се подхожда към тия слушалки, че някои особености може да са само на конркетния чифт.

Както казах, слушалките са балансирани. Няма тенденция за натежаване към високи или ниски. Високите са онова, което особено ми харесва в К-701. Имат лек завал, без острота и грапавост, която дразни при много слушалки. Всички записи звучат благо и ненатрапчиво, даже най-претенциозните lo-fi албуми, в които понякога нарочно се вкарват всякакви неприятни кривочи. В сравнение с бистротата на HD-800 тук все едно имаме марля между говорителите и ушите. Няма го ефектното физическо присъствие на инструментите. Това не означава, че няма реализъм. Слушалките са перфектни при пресъздаването на всички звуци, но динамичните слушалки, с изключение на HD-800, имат една завоалираност, която липсва при електростатици и ортодинамици. Прилича ми на неспособност на динамичните драйвъри да разделят звуците толкова рязко, колкото другите.

Басът е стегнат и слиза много ниско. Като количество е по-малко в сравнение с HD-800.

Определено на слушалките им липсва резолюцията на HD-800, способността им да разделят инструментите в пространството, финеса при по-тихите инструменти, впечатляващата тембрална коректност. Пространството, на което се случва всичко при К-701 също е по-тясно, неограничената сцена на HD-800 е недостижима за слушалките, които съм чувал до сега.

Това, което пленява при К-701 е тяхната музикалност. Изключителният динамичен размах, съчетан с естествените високи и слятостта на звуците правят музиката преживяване, което те подтиква по-скоро към отпуснато слушане, отколкото към анализ на записи и апаратура. Детайлите са там, нюансите на звука са там, всички инструменти са там, но в обща амалгама, в която няма нищо разсейващо от музиката. Преживяване, което е много по-близко до живия звук на инструментите от клиничната точност на HD-800 или Stax SR-007 mk2. Докато слушах интерпретацията на Лунната Соната на Маркус Милър (Silver Rain) през цялото време си мислех, че сигурно Милър е искал песента да звучи точно така – ударно и развълнувано. В сравнение с К-701 HD-800 изсвириха това парче студено, разделено и перфектно чисто, а LCD-2 го избумтяха като самоходна гаубица по кален междуселски път

К-701 имат характерен глас. Завалът във високите им придава оцветяване, което оставя отпечатък, независимо от стила, който се слуша. За сравнение HD-800 определено са по-неутрални, макар че и тях няма как да ги сбъркаш със свръхестественото им разделение на инструменти. Мечтата ми за слушалки-хамелеон за сега не се е сбъднала.

Обобщение: С К-701 получаваш емоция от музиката без усещане за хардуер.

Audez’e LCD-2 revision 2:

Dark звук (чакам предложения за превод на този термин ). Балансът се е плъзнал надолу към ниските. Бързината им обаче, в съчетание с перфектното разделение на звуците и кристално чистите, същевременно гладки високи правят слушалките да звучат обективно и в нито един момент глухо или натрапчиво басово. Единствено в по-басово натоварени парчета може да се чуят задръстено, но никога с размит или хлабав бас. Басът винаги е под контрол. Релефът му не е толкова впечатляващ като при HD-800, но аз мисля, че в наживо няма басов инструмент, който да звучи с подчертано чист тембър. Това качество се изкарва наяве само при възпроизвеждане на записи със зле сковани колони

LCD-2 rev.2 имат малка сцена. Инструменти и вокали са перфектно разделени, но наблъскани един до друг в сцена, излизаща съвсем малко извън главата. Интересното обаче е, че когато има ехо в записа, се с огромен обем, все едно си в помещението. Т.е. интрументите не бягат толкова, колкото при HD-800, но ехото да. Нямам обяснение как става. Между другото точно същия ефект чувам при Stax SR-007mk2. И те са с малка сцена, и широко отзвучаване.

От трите чифта слушалки тези дават най-плътен, месест звук на гласове и инструменти. Вокалите при HD-800 са осезаемо по-рехави и "тънки". Преди малко жена ми чу една песена на Michael Buble първо на LCD-2, след това на HD-800. И като сложи вторите извика „С тия все едно го слушам по радиото!”. С ортодинамиците вокалите не висят въздушно в пространството, но имат тяло и интимност, все едно певците ти пеят на уше. Няма я лекотата на звучене, появяването на инструменти в пространството, по-скоро ми хрумва, че всичко всичко си тежи на мястото. Детайлите са са незабележими, ако не ги потърсиш.

Може би слушалките с най-свит динамичен диапазон от трите. Oсвен това в нито един случай не могат да са ударни като динамични слушалки. Същите в това отношение са и Stax SR-007mk2. Май само динамиците могат да са динамични и ударни

Музиката с поднася непретенциозно, същевременно суперпрецизно, с най-малките детайли. Много ценя това качество на компонентите, да могат да изсвирят всичко без да привлекат внимание към звука. Постигане на спокойно звучене чрез орязване на детайли е лесно и евтино, но спокойствие, поднасящо ти 100% от записа е нещо, което го правят само класни неща.

LCD-2 не са слушалки за хора, които обичат да се кефят на звука на акустични инструменти. Аудиофилската тръпка е сведена до минимум. Меломански слушалки. Бих ги определил предимно за любители на съвременна музика, която не изисква динамичен диапазон. С китарни стилове имат склонност да звучат меко, неагресивно. На някои може да не им стига ряз, но аз си слушам Megadeth, Slayer и Metallica с кеф.

Обобщение: LCD-2 rev.2 са слушалки, които трябва да чуеш, за да решиш дали ти харесват. Прецизен, топъл dark звук. Това са слушалките на които аз слушам музика.